Кое е по-важно – уменията на сватбения фотограф или техниката? Еднозначен отговор на този въпрос няма, защото самия въпрос е дефиниран неправилно. И двете са много важни. Сватбеното събитие представлява най-тежък репортаж откъм бързо и рязко сменящи се светлинни условия. Именно при такива условия техниката е от фундаментално значение. И най-добре уловения момент може да бъде окипазен от посредствен фотоапарат. Понятието “фотоапарат” в случая включва в себе си “тяло” (самия фотоапарат), обективи, който са сменяеми и светкавица. Скъпото професионално тяло дава възможност на фотографа да снима в критични светлинни условия и да постига резултати, които са немислими с тела от среден клас.

Кои са въпросните професионални тела? Nikon D3s, Nikon D3, Nikon D700 Canon 1Ds Mark III, Canon 5D Mark II, Canon 1D mark IV Canon 1Ds Mark II Canon 1D mark III Canon 5D Nikon D3x Sony Alpha A900 Подредени са по критерии крайно качество на изображението от гледна точка на репортажно събитие. Например Nikon D3x и Sony Alpha A900 са 24 мегапикселови камери, които в студио на ISO 100 (при обилна светлина) ще дадат най-високи резултати от всички тела в списъка, но от гледна точка за репортаж не са толкова подходящи, защото голямата резолюция повишава шума и влошава качеството на изображението при по-високо ISO (слаба светлина). Телата от първите два реда са най-нови като технология и дават най-добър краен резултат.

Всеки уважаващ себе си сватбен фотограф има поне едно от гореизброените тела. Има няколко тела, които не влизат в горния списък, но все пак могат да се направят качествени снимки и с тях. Те са позиционирани от производителите като любителски от най-висок клас. Това са Nikon D300, Canon 7D и с много въпросителни Canon 50D. Особеността при тях е, че за да станат качествени снимките, трябва да са с много скъпи специализирани обективи, специално проектирани за матрица с по-малък размер. Това са обективите NIkkor AF-S 17-55 f/2.8 и Canon EF-S 17-55 f/2.8 IS. Тази особеност произлиза от факта, че при тези тела размера на матрицата е 22х15 мм, което е повече от два пъти по-малко като площ, отколкото при телата от горния списък. Всички останали тела без изключение дават посредствени резултати при снимане на сватба, особено в църкви и ресторанти. В това число влизат дори тела в професионалния клас, но вече морално остарели – Canon 1D, 1D mark II и 1D mark II N, Canon 1Ds, Nikon D2 и D2x.

RAW – каква е тази сложна думичка? Всички цифрови огледално-рефлексни фотоапарати могат да записват на флаш-картата по избор на фотографа в JPEG или RAW формат. Най просто казано, RAW-файлът представлява чистата цифрова информация, която е излязла от матрицата на фотоапарата. В RAW-файла няма нанесени никакви корекции и алгоритми за конвертирането му до готово изображение. Той все още не е картинка, която може да се визуализира. RAW-файловете могат да бъдат отворени единствено в специализирани програми, наречени RAW-конвертори, а те от своя страна да ги конвертират до TIFF, DNG или JPEG формат. RAW-файловете надвишават многократно JPEG-а като размер, което означава, че ако една сватба с 1500 снимки, снимана в JPEG, се събира на една флаш-карта от 4 GB, то същата сватба, снимана в RAW, ще се събере на 4 карти по 8 GB. Tози огромен поток от информация (около 20-30 GB) се конвертира часове, при това на супермощен компютър. Именно поради тези причини повечето сватбени фотографи снимат на удобния “готов за ползване” JPEG формат.

Най-простият отговор каква е ползата от RAW формата е: по-добро качество. Когато фотоапаратът генерира снимка, винаги от матрицата първоначално излиза RAW. Ако е в режим да записва направо JPEG, фотоапаратът сам прави конверсията RAW->JPEG. Тъй като фотоапаратът е несравнимо по-бавен от настолен компютър, а и няма време за изчакване, алгоритмите, по които става преобразуването са драстично орязани и опростени, а една голяма част от информацията се изхвърля въобще. Най-простият алгоритъм за намаляване на обработваемата информация е да се “изреже” тази информация, която статистически почти не се използва. В снимките тази “рядко” използвана информация се явяват много-светлите и много тъмните участъци. Именно там вградения във фотоапарата конвертор отделя най-малко процесорно време и ползва алгоритми с големи закръгления. Само че това се явява пагубно за сватбената фотография, защото белите булчински рокли попадат точно в категорията на супер-светлите и преосветени участъци (highlights). Обърнете внимание, че на голяма част от сватбените снимки, които сте гледали, булчинската рокля представлява едно чисто бяло петно, без гънчици и детайли, особено ако е снимана на пряка слънчева светлина. Логиката при черните костюми снимани на тъмно е същата.

При снимане в RAW такава загуба на информацията няма, полутоновете и нюансите на най-светлите и най-тъмните участъци могат да бъдат регулирани индивидуално в RAW-конвертора. Въобще, в RAW-конвертора могат да се правят всевъзможни корекции на изображението, нещо, което не може да бъде постигнато в други програми за постпроцесинг като Фотошоп. Още добре написана информация за RAW може да прочетете тук: yovko.net